История на магията

egypt magicianНай-старите сведения за магичното изкуство датират от 2600 г. Пр. Хр.През 1823 г. Хенри Уесткар открива папирус от древния Египет, който съдържа най-древния разказ за магьосник, наречен Джей Ди и поканен в двореца да изнесе пред фараона Хеопс магически сеанс. Той демонстрира фокус, в който симулира обезглавяване на една гъска. След като всички присъстващи са убедени в обезглавяването, животното изненадващо възстановява главата си, свободно размахва крила и отлита. Същият фокус бил повторен с пеликан и дори със затворник на фараона. Естествено в папируса не е описана тайната на изпълнението на фокуса и днес можем само да гадаем каква е техниката на неговото изпълнение. Именно забулената в тайна техника на фокусите е дала възможност на най-добрите магове в древността да станат приближени към двора на владетеля и техните умения да се използват за манипулиране на поданиците.

Интересни са сведенията за магическото изкуство в древна Гърция прилагано от жреците в храмовете на боговете. Според описанията в книгите придружени с илюстрации са описани механични техники използвани при религиозните ритуали като огнени пламъци изригващи от мраморния под пред олтара и звуци илизащи от устата на статуите на боговете и усилени чрез системи от механични усилватели, които създават мистични внушения у посетителите. Всичко това говори за огромното влиянието, което маговете (жреците) могат да упражняват върху населението. Характерно за магичното изкуство в древността е, че хората са вярвали в натурализма на магията и се акцентира върху това, че боговете и духовете участват в реализирането и.

Yerinemus BoshС течение на времето магичното изкуство търпи развитие, мистичният му ореол избледнява и в I-ви век след Христа вече има сведения, че магията се превръща все повече в изкуство и маговете започват да демонстрират своите умения, използвайки най-вече техника, акцентираща върху ловкостта на ръцете. Най-стария документиран фокус е трик с преместването на топчето и чашките. Този фокус изпълняван и до днес е впечатлил холандския художник Йеронимус Бош живял през XV , XVI век, създал картината “Фокусника”.

В годините на Средновековието магьосниците срещат голяма съпротива от страна на църквата. Всичко магично и свръхестествено, за което църквата няма обяснение се е смятало за шарлатанство, вещерство свързано с дявола и е заклеймявано като черна магия. Голяма част от маговете (вещиците) са подложени от Църквата на гонения и за своето спасение те са били принудени да разкрият секретите на своите фокуси, доказвайки че няма нищо свръхестествено, което разбира се намалява очарованието на магичното изкуство.

Годините на инквизицията са тежки за маговете – чрез stakeгонения, изгаряния, обесвания и др. Църквата ограничава влиянието на магичното изкуство върху психологията на масата. В края на XV век (1584 г.), когато ловът на вещици се превръща в кървава баня, е написана първата книга с автор Реджинал Скот в защита на магичното изкуство, която има за цел да разкрие някои от техниките на фокусите и илюзиите като отдели изкуството на Мага от вещерството, което е считано за подвластно на дявола. В книгата за първи път се показва, че магичното изкуство е подчинено на натурализма, законите на физиката, ловкостта на ръцете и заблуда на човешкото око. Това позволява на магичното изкуство да оцелее, превръщайки се вече от изкуство за манипулиране на масите в изкуство за забавление както на простолюдието така и на аристокрацията. Фокусниците по това време са съществували като странстващи артисти по пазари, панаири и карнавали. От този период съществуват вече и писмени биографични сведения за известни фокусници.

Айзък Фокс – за произхода му няма сведения, предполага се че е от Лондон. Най-интересният му фокус е “Торбата с яйцата”. Билетът за представлението му е струвал 1 лира, което за онова време представлява изключително висока сума. След смъртта му (1731 г.?) той оставя наследство равняващо се в днешни дни на 1 милион долара.

Philip BreslawФилип Бреслав (1726-1783) – фокусник от немско потекло, който развива „Менталната магия“ – способността да чете човешки мисли. За първи път представя свои спектакли в театър (1781 – Хеймаркет Театър в Лондон). Едни от най-популярните му трикове са:
- Яйце, което се телепортира от кутия на сцената в джоба на зрител от публиката…. и обратно;
- Монети, които се телепортират от една кърпичка в друга… и то на голямо разстояние;
- Познаване на дума, която зрител е написал в друга стая;
- Истинска птица излита от счупено яйце;
- Карта за игра се променя в ръцете на зрител;
- Левитиращ пръстен, взет от публиката.

 

giuseppe balsamoДжузепе Балсамо (1743-1795) – по известен в историята като мистичния Граф дьо Калиостро. Става известен в Европа не само със своето магично изкуство , а и чрез своите умения да лекува. Цялото му съществуване е обвито в мистериозност. За богатството му и за свръх естествените му способности са написани поредица от книги граничещи с легенди. Запазено е дори и изказване на Казанова, според което „талантите му бяха впечатляващи, но аз от самото начало не му повярвах. Според мен, той принадлежеше към породата на гениалните лентяи, които предпочитат шарлатанството пред къртовския труд.”
За графа се носели легенди и клюки. Той имал много почитатели, но още повече – врагове. През 1785 г. в Париж бил обвинен, че е откраднал прочутата кралска огърлица, инкрустирана с 600 диаманта. Графът бил арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства.
Огорченият Калиостро заминал за Лондон, където се представил за италиански полковник на испанска служба. От там той пратил писмо до френската общественост, в което предсказал революцията и разрушаването на Бастилията. В Англия графът бил посветен в масонството.
По-късно граф Калиостро се озовава в Рим, където през 1789 г. е арестуван и осъден на смърт като еретик и мошеник – 2 взаимноизключващи се обвинения. Смъртното наказание е заменено с доживотна присъда. Джузепе Балзамо умира на 26 август 1795г. в затвора на градчето Сан Лео в Апенините.

Бартоломео БоскоБартоломео Боско (1793-1863) – роден е в Торино, учи медицина в Италия и обикалия цяла Европа като професионален илюзионист. Най – известния му трик е фокуса “Чаши и топчета”. Известен е и с фокуса да убие с един изстрел на револвер 12 гълъба, които веднага след това излизат живи и пърхащи. Никой до този момент не е виждал подобно нещо в театър.
Друг ефектен негов фокус бил “Летящото Асо Купи”. Завладява публиката с фокуса си с две пилета – едното бяло другото черно, които се появяват от нищото и на които той разменя главите. Именно заради този фокус през 1838 г., след негово представление, той е остро критикуван от Робер Худен и е обвинен в жестокост и нехуманно отношение към животните. Самия Худен е знаел тайната на трика с пилетата и знаел, че във фокуса няма насилие, но критиката е продиктувана от професионална завист.
През 1863 г. Боско умира в бедност, наследява го неговият син Еужен Боско. За съжаление кариерата на сина му не продължава дълго, той се прострелва в дясната ръка по време на представление.

В началото на XIX век магичните представления се изпълняват в модерно подредени сцени, самите магове в изискано вечерно облекло са господари на сцената и прокарват пътя на поколението на модерното илюзионно изкуство.

Robert HoudinЖан Еужен Робер Худен (1805-1871)), роден в Блуи, Франция. Основател на първия Магичен Театър през 1840 г. Париж, смятан за царя на модерното илюзионно изкуство. Известният Хари Худини приема неговото име Houdin като свой аристичен псевдоним. Часовникар по професия той прави различни механични играчки и прилага познанията си по механика във фокусите. Робер Худен е бил първия илюзионист използвал, модерни техники и електричество в своите спектакли. Умеел да завладява публиката си не просто с трикове, а с начина им на представяне. Неговата съпруга също участвала в иновационните му номера, говори се, че той я е спасил от екзекуция от църквата.
Едни от забележителните му номера са “Разрязването на жена”, ”Левитация”, ”Кабалистическия часовникът”, ”Летящата монета” и “Секрета на напитката”. Робер Худен живял за магията и до днес неговият дом е отворен като обществен театър-музей.

John Henry AndersonДжон Хенри Андерсон (1814-1874), вероятно първия шотландски илюзионист, най-великият шоумен в историята на магичното изкуство, известен като “ Вълшебника на Севера”.
Известен е с фокуса “Хващане на куршум с уста”. Той превръща спектакъла в шоу, първи използва печатането на афиши и средствата на рекламата за популяризиране на спектаклите си.
Днес не всички помнят името на Андерсон, но неговите номера са преживяли и се изпълняват вече 200 години.

 

 

 

хаджи Найден ЙовановичПървият български фокусник – хаджи Найден Йованович (1805 – 1859).
Малко известно е, че първият наш фокусник, за когото имаме сведения, е видният възрожденски книгоиздател и книжар. Родом от с. Аджилие (дн. Юнаците), Пазарджик, хаджи Найден на младини е учител в Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик) и Батак, а впоследствие се захваща (по препоръка на Неофит Рилски) с книгоиздателска и книжарска дейност, за да се превърне по този начин в учител на цяла България – „Искам за едно добро да служа на тоя свят“, казвал хаджи Найден.
През 40-те и 50-те години издава над 40 книги, съставени или преведени от самия него и други възрожденски книжовници и отпечатани в Букурещ, Белград и Цариград.
С издадените книги неуморно обикаля из българските земи, като колкото ги продава, толкова и ги подарява, и навсякъде насърчава и подпомага по-будните деца да се учат. Последните години на живота си, болен и сляп, прекарал в голяма нищета в Белград. Малко преди смъртта си споделил с перущенския учител и поборник Петър Бонев: „Петре, всички ме забравихте! Кажи и на другите да ме пообикалят. Ах, да мога да се дигна, ще си отида на нашия вилает, но виждам, че скоро ще умра. Обичам свободата, но много ми е жалко, че не ще сложа кости в моето отечество…“

За уменията му като фокусник научаваме от спомените на друг известен възрожденски книжар и книгоиздател, Димитър Паничков:
„Шеговитият хаджи Найден правеше разни смехории и мурафети. Например: яйце да ходи по полицата: върже го с бял конец, вързан за ръката му, ачи подложи шапка и вика: „ге, ге, ге!“, дърпа с ръка невидимя бял конец, и яйцето падне в шапката; или: прокара нишка с тел през чибука и вързаното яйце върви отвън по него. Правеше и пържен петел да кукурига: намокри го с киречева (варна) вода, та му опада перушината, намаже го с пържена каша, приспи го в някой съд и го сложи на софрата. Посред нощ петелът се разшава и закукурига. Палеше свещ с върха на ножа, – кибрит тогава още нямаше – в запушено шише с вода имаше нещо като тюкюрт (сяра) или фосфор.
Еднаж – туй беше след чумата – при даскал Геня бяха дошли и хекиминът карловец Танко, Иван Павльовичин и Драгойчо Мирчовичин; те учеха псалтикия. Хаджи Найден направи яйце да се търкаля само по земята: изпразнил го и вътре тайно турил живи пиявици. Всички тия мурафети той вадеше от една сръбска книга. Вечерта седяха до късно. Сутринта и Танко изигра един мурафет на хаджи Найдена: без никой да го види, взел счукани черни шикалки и сачи-къбръз (зелен камък), поръсил пешкира, па го подаде на хаджи Найдена да се отрие; като се оми, подаде му после и огледалото да се огледа.
Хаджи Найден почерня като арапин и, като се видя такъв в огледалото, се много уплаши. Няколко дена той не излиза вън. Ми се със сапун и си маза лицето със зехтин, доде едвам избеля. После той казваше, че за туй сам си бил виноват: „Показах си, рече, рогата, туриха ми въжето!“


Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *


× 2 = 2

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>